2
Росен Минчев е вокалистът на русенската група „Soda A`coustic“. Роден е в Русе и остава да живее тук, защото е влюбен в родния си град. Росен пее, откакто се помни, но никога не е ходил на уроци по музика. А в тийнейджърска възраст открива, че пианото е неговият любим инструмент. Тогава той е ученик в 6 клас в СУ „Възраждане“ и в класната стая има стар синтезатор. Негова съученичка започнала да го учи да свири и Росен постепенно са увлича. Започва сам да разучава различни композиции и сам да се опитва да създава песни, като си пише и текстовете. На 10 години се записва в актьорската трупа на ОбДЦКИ в класа на Любомир Кънев. За себе си Росен казва, че е артистична натура, но напълно самоук.
- Росене, как така сам можеш да се научиш на музика?
- Според мен това е дарба, или го можеш или не. Но неволята учи, когато нямаш финансови средства, малък си и си далеч от музикалната индустрия, се научаваш сам. В днешно време техниката е достъпна, много лесно можеш да си направиш домашно студио в къщи. Ако трябва да обобщя - талант и много упоритост, е всъщност успешната формула да станеш музикант. Спомням си, че като малък един мой съсед ми помогна много. Той е страхотен творец – всичко може – и да пее, и да рисува, и да композира. Та той ми обясни как да се изградя технически и да започна да композирам и записвам музика у дома, без това да ми струва цяло състояние.
- Как се стигна до създаването на „Soda A`coustic“ и ти как попадна в групата?
- С Диан Максимов, китарист и музикант, се познавахме от години и в един момент той ми се обади с идеята да направим група за акустична българска музика. Предложението му дойде в точния момент, тогава бях тъкмо на вълна българска музика. Винаги много съм харесвал Дидо като човек и творец и затова приех веднага. Имал съм и други предложения, но когато Дидо Максимов ми звънна, усетих, че това е моят правилен път. Впоследствие се присъединиха китаристът Евгени Марков и барабанистът Емилиян Драганов. Така започнахме преди 8 години на шега, а днес вече ни канят из цяла България за участия.
- Що за име е това „Soda A`coustic“?
- Преди време имах идея да направя такава акустична група с един приятел. Тогава ми хрумна „Soda A`coustic“ като игра на думи. Забавното е, че на много места ни представят и до сега като „Сода Каустик“, но както обичам да казвам „грешката е вярна“.
- Може ли да се каже, че сте доста популярна група в Северна България, като най-големите ви фенове са всъщност в Плевен, нали?
- Сред музикантската гилдия ни познават всички в региона. Това са десетки клубове и заведения, където сме свирили. Да не говорим за сватби, празнични събития и какво ли още не, гостували сме наистина в много градове в България. Обаче най-заклетите ни фенове са в Плевен, защото в града има едно страхотно местенце Кафе „Бордо“. Всъщност там се събира арт общността от региона и се правят страхотни културни събития. Представят се книги, правят се изложби, свирят музиканти. Та веднъж ни поканиха и някак съвсем естествено от пръв поглед, както се казва, се роди нашата взаимна любов. Затова и често гостуваме там.
Иначе сме свирили и на по-мащабни събития като концертната програма за посрещането на Новата година в Русе в навечерието на 2023-та година. Наистина имаше много хора на площада и беше неповторимо изживяване. И тази нова година посрещнахме пак, свирейки, но на центъра в Разград.
Голяма емоция беше концертът ни с Плевенския Биг Бенд през 2022 година. До сътрудничеството между нас и Биг Бенд „Плевен“ се стигна след като помощник-диригентът на оркестъра Краси Янкулов присъства на наш концерт в Кафе „Бордо“ в Плевен. Предложението за съвместна изява се роди съвсем спонтанно и след няколко месеца репетиции, стана факт. И тук не мога да не споделя, че да пееш и свириш с оркестър на живо, изобщо не е лесна задача. Трябва да следиш всяко движение на диригента и като цяло нямаш право на грешки. Но въпреки всичко, смятам, че стана страхотен концерт. Плевенчани пяха час и половина с нас, което е показателно.
- Не те ли изкушават соловите изяви?
- На този етап не. Работата в група ми харесва изключително много. Да свириш и пееш на живо е несравнимо изживяване, освен приятели сме и като семейство. Осем години вече пътуваме из цяла България, какво ли не сме преживели. Познаваме се с хора от всички кътчета на страната и това е страхотно.
- Кой е най-незабравимият общ спомен?
О, толкова са много, че не мога да изброя! Имаме страхотни преживявания. За мен лично беше голямо предизвикателство концертът с Биг бенда в Плевен, заради цялостното музициране, вече обясних защо.
През годините имаме много смешни моменти, по сватби винаги става страхотен купон и емоция. Младоженците не само танцуват, но и пеят наравно с мен. Става неописуемо весело, това трябва да се види, не може да се разкаже.
- Пишеш и авторска музика. Разкажи ни повече за това.
Да, кавърите са хубаво нещо, но един музикант, ако не създава своя собствена музика, е просто един „касетофон“. Правя всичко – от музиката и текстовете, до аранжимента и звукозаписа. Както се казва „и сам съм си оркестър“. Пиша стихове от малък, което ми помага много сега. Въпреки, че е хубаво да имаш готов текст и да се съсредоточиш изцяло върху музиката. С една моя приятелка Цвети направихме доста песни последните няколко години, тя ми пише текстове, а аз се занимавам изцяло с музикалния процес. Иначе пиша предимно лирични песни, но една се оказа по разпознаваема, с шеговитото име „Русенска лелка“ – може би защото е съркастична и танцувална. Тя имаше своята премиера в национален ефир в предаването „Годсподари на ефира“. Една лятна вечер с моя приятел актьора Борислав Веженов, скучаехме и понеже често обсъждахме някои прояви на наши по-възрастни съгражданки…така да се каже имахме културен сблъсък с „русенски лелки“ и така написахме един хумористичен текст. После направих музиката и заснехме репортаж за „Господарите“, а след излъчването на песента по телевизията стана разпознаваема на местно ниво. Все още се забавлявам колко много хора я знаят и искат да я чуят, понеже я свирим с групата по участия.
- Какво мислиш да съвременната българска музика?
- И днес има стойностна българска музика. Според мен възходът й беше със създаването на БГ радио. Тогава сякаш се отприщи своеобразен бент и хората се обърнаха отново към нашата музика, различна от балканските ритми. Сега най-големите ни изпълнители правят големи концерти на стадиони и в огромни зали, които са пълни с почитатели. Публиката у нас сякаш все повече свиква да ходи на концерти и да плаща скъпи билети, както е навсякъде в цивилизования свят. А че продукциите им са на световно ниво, няма никакво съмнение, като музициране и като звук. Ярък пример напоследък в това отношение са Любо Киров и Графа.
- Какво слушаш ти за удоволствие?
- През годините съм слушал много неща, но като че ли напоследък предимно българска музика. Любим изпълнител ми е Любо Киров защото е вселена според мен, учебник по музика, пеене и поведение на сцена. За моя изненада напоследък слушам „СкандаУ“, преоткрих ги, след като гледах един техен концерт с група на живо и с доста рок аранжименти. По-сериозните им песни имат и много добра лирика, което също ми привлече вниманието.
- За какво си мечтаеш?
- Мечтая си да правя авторска музика, която да стигне до повече хора в България и да е разпознаваема. Това разбира се си го представям с моите хора от групата. Напоследък се опитвам да правя по-различни стилове музика, по-клубни. Харесвам и съм правил рок, но времената са други и сякаш вече имам нужда от нови изразни средства, мисля че ги намирам в поп музиката и модерното звучене.
ILIAN
25.06.2024 • 11:53 ч.Какво е "хумуристична"?
Рус русенец
08.07.2024 • 23:50 ч.Mелодично и тъпо - странна комбинация.