1
Специално за в. "Бряг"
Ето за какво ще си говорят майка и син:
- · Да бъдем рационални, преди да вземем решението.
- · Черният Лебед на позитивното и негативното.
- · Можем ли да измерим щастието?
- · Защо Никол тренира тенис?
- · Какви качества трябва да притежава един човек, за да бъде богат и щастлив? Златното сечение и божествената пропорция за красота
Георги Стоев е макроикономист и председател на Тракия Тех и стратегически консултант на най-голямата индустриална зона на Балканите - Тракия Икономическа Зона. Завършил е английската гимназия в София и универскетета в Льовен, Белгия. Започва професионалния си път в Института за пазарна икономика. Съосновател е на аналитичната компания „Индъстри уоч“. Автор е на подкаста за икономическо мислене Ex Ante, от който има качени над 30 епизода в стрийминг платформите. Георги поддържа редовен бюлетин в LinkedIn - в тази социална мрежа може да му зададете въпрос по темите в подкаста.
Щастливо женен с една дъщеря Никол .Роден е в Пловдив, но израства в София. Обича Пловдив и затова се връща да живее там.
***
- Жоро, много ми е приятно, че правя интервю с теб. Ти си мой син, затова щ е ти говоря на ти.
⁃ Всички журналисти ми говорят на ти. (Смее се). Те не са ми роднини. Звънят ми по телефона и ми говорят на ти. И аз се радвам, че ми говорят на ти, защото това означава, че ме чувстват близък.
⁃ Да, ти си много популярен, появяваш се често по медиите, което не е типично за един икономист. Ти говориш ясно, разбираемо за много сложни неща. Това умение ли е, качество ли е, което придоби? Как си го обясняваш?
⁃ Има много икономисти, които говорят по телевизията. Ако хората не ги разбират, това е проблем на икономистите, не е проблем на хората. Трябва да се стараем повече - не само икономистите, но и лекари, архитекти и други специалисти. Те трябва да говорят по-ясно за това, което искат да обяснят или да убедят хората. И това наистина липсва. Моето старание е да разказвам разни икономически неща на малко по-достъпен език.
⁃ Съгласна съм с теб. Но в същото време ти правиш един подкаст, който има много трудно разбираемо заглавие: EX ANTE. Какво значи EX ANTE?
⁃ EX ANTE на латински е терминът, който обозначава момента преди да вземеш дадено решение, преди да извършиш някакво действие. С каква рационалност подхождаш към някакъв твой избор - това е EX ANTE. За разлика от момента, когато си взел вече решението и анализираш резултатите, това се нарича EX POST. Моят фокус е върху това да сме рационални преди да вземем решението, а не да се убеждаваме, че сме рационални, след като сме го взели на база на резултата, защото резултатът може да е чист късмет, а не че сме много рационални.
⁃ Твоят подкаст е много интересен, той се слуша от много хора, той може да се слуша винаги, не е събитиен, може да се слуша по няколко пъти, може да се върнеш в първи сезон, във втори сезон. Ти сега правиш трети сезон на подкаста, нали така?
⁃ Да, в момента се излъчва Трети сезон. Излъчихме скоро 30-ти епизод от целия Подкаст и това е някаква форма на празник за мен, че сме направили кръгло число - 30 излъчени епизода .
⁃ Ти си макроикономист, но си изключителен математик - работиш с цифри, с числа, със статистика. Затова като човек, който работи с точни числа и цифри, искам да те попитам: Ти вярваш ли в чудеса?
⁃ Да, вярвам в чудеса. Тя статистиката е дадена да обясни неточните явления, явления, които наричаме комплексни. За разлика от един инженер, който се занимава с точни неща, в икономиката и обществените дела нещата не са толкова ясни, не можеш да ги вкараш в една формула. Статистиката затова идва, за да ни помогне, че в такъв почти необясним свят има начин, с опит и грешка, с натрупване на много експерименти и данни да можем поне частично да предвидим бъдещето и да продължим напред. В този смисъл статистиката идва за да ни помогне точно, когато мислим, че сме най-отчаяни и не можем да се оправим в нещата около нас. Понякога статистиката не е толкова точна, както например инженерната работа. Когато трябва да се построи един мост и един инженер изчислява колко тона бетон му трябват и колко арматура и т.н. Нужна е повече интуиция, повече трупане на опит с работата с тия данни. И това в същност е посоката на отговора за чудесата. Чудеса се случват, защото не ги очакваме. Нещата, които не очакваме да видим в икономиката. Първо не сме си ги обяснявали докато не се случат, защото просто ги е нямало и никой от нас не си ги е представял. И второ, когато ги видим тези явления, започваме да ги обясняваме по някакъв начин. Но истината е, че те по никакъв начин не ни правят по-подготвени за следващото чудо. И следващото нещо, което ни изненадва, то пак за нас е чудо.
⁃ Чудото свързано ли е с нещо положително, или може да не е положително, може да е отрицателно явление, емоция, случай?
⁃ Обикновено го наричаме Черен лебед, когато се случи нещо извън нашата матрица на очакване. Черният лебед може да бъде негативен и позитивен. Чудото в българския език има положителна конотация. Чудо е, когато някой човек оздравее, след като медицината каже, че е нелечимо болен. В икономиката Черните лебеди се случват и със знак минус, и със знак плюс. Но ако човек трябва да бъде обективен, трябва да признае, че чудесата могат да бъдат и негативни, тоест има неща, от които трябва да се притесняваме и страхуваме.
⁃ Никога не съм мислила за чудото в негативна конотация.
⁃ Аз не исках да използваме чудото в негативен смисъл, но ако човек иска да си отвори повече съзнанието, ако човек вярва в Дядо Коледа, добре е да вярва и в Торбалан. Добре е да има симетрия, да не вярваш само в позитивните Черни лебеди. Това се опитвах да кажа.
⁃ А може ли щастието да бъде измерено?
⁃ Красен Станчев ме е учил, че всичко може да се измерва.
⁃ Има ли някакви критерии, може да не са математически, но да са заковани като критерии за измерване на щастието и да може да кажем: Да, този човек е щастлив.Тази нация е щастлива или се чувства щастлива?
⁃ Правени са много такива опити. Последните десетилетия има ясно изразен опит да не се измерва само БВП (Брутен вътрешен продукт), както винаги сме измервали в икономиката като обем на продукция, ами да се измерва също и някаква форма на удовлетворение, на щастие, на спокойствие, на баланс, на неща, които не сме ги включвали в концепцията Производство. Правят се опити, не знам доколко са успешни, но има доста опити икономисти да измерят някакви величини, които не са изцяло парични.
⁃ И тук направо искам да те попитам: Защо толкова много държиш на тениса? Ти играеш тенис, Никол - твоята прекрасна дъщеря и моя внучка, играе тенис, при това тренира много сериозно. Защо точно тенис?
⁃ Общо взето като родители ние с жена ми разбрахме много рано, че трябва да се спортува. Разбрахме, че няма твърде много сфери в живота на детето, които можем да подкрепим. Детето така или иначе се развива. Като един независим човек детето расте, развива се под всякакви влияния на нещата, които чува, гледа. Един родител има ограничена възможност да подкрепи децата си. Нашият избор беше да я подкрепим в спорта.
⁃ А защо избрахте тенис за Никол?
⁃ Не беше чак толкова мислен този избор. Като започне човек да обикаля спортните школи в Пловдив, вижда, че те не са толкова много. Спортовете не са стотици. При нас не бяха толкова много - имаше плуване, тенис, лека атлетика, футбол. И човек като сложи на масата тези възможности - много бързо изкристализират нещата. Трябва да се опитат няколко спорта и да се види в кой детето ще изпита най-голямо удоволствие. При тениса можехме да разискваме и други аспекти - не само спортни. Можехме да разискваме аспекти на самата игра като култура, като човешки отношения. Мен и Никол винаги ни е респектирал начинът, по който се поздравяват тенисистите, след като свърши един мач. Те отиват до мрежата и си стискат ръцете. Имат някакъв физически контакт, който осъществяват в края на мача. Двамата тенисисти нямат физически контакт един с друг, докато играят - през цялото време удрят с ракета една топка. Не както в бокса, или във футбола, или в баскетбола, където ти непрекъснато си физически допрян до противника. При тениса след 3-4 часа игра, накрая отиваш при противника и му стискаш ръката, дори да си загубил. И това нещо винаги с Никол ни е карало да се замислим. От къде намираш тази сила, това, че си смазан от умора, че си загубил мача и все пак да намериш сила да стиснеш ръката на този, който те е победил. Да го прегърнеш, да го целунеш понякога, и обратно - този, който е победил да насърчи загубилия с нещо, да го потупа по рамото. Неща, които в другите спортове или не сме ги виждали, то те все едно имитират тениса: като джентълменски отношения, като култура, като респект. Това ни позволи да анализираме и други цивилизационни аспекти на тениса, не само чистата физика.
⁃ Тоест възпитаваме определени качества у децата чрез тениса. А и не само у тях. А какви качества трябва да притежава един човек, за да бъде богат и щастлив?
⁃ За мен най-ценното качество е да намериш удовлетворение в това, което вършиш, начина по който живееш, в човешките контакти, които имаш и то не толкова моментно щастие, някаква екзалтация, ами по-скоро дори граничещото с будисткото възприятие за удовлетворение в смисъл на спокойно щастие. Това е важно разграничение. То не се припокрива с щастието, което хората търсят в ежедневието, което кара хората да са забързани, стресирани, напрегнати. Говорим за щастието, което ти позволява да спреш. А не щастието, което те кара да бързаш в трафика и да се състезаваш. На английски има две думи за щастие. Първият вид щастие се нарича contentment - някаква форма на удовлетворение, не толкова на задоволство или задоволяване на някаква нужда или някаква форма на страст, а по-скоро успокоение, че имаш богатството, което други хора нямат или което никога не си си представял, че ще имаш. В такъв смисъл на медитативно удовлетворение. Ако някой приеме тази философия, чертите, качествата не са агресивното, конкурентно и бутащо съперника и противника поведение. Говорим по-скоро за някаква форма на поведение, в която човек се стреми да има пълноценни контакти, пълноценни изживявания - интелектуални, духовни, да се чувства здрав, тонизиран, силен, да чувства, че не остарява, да чувства, че е спокоен, балансиран. Неща, които хем трябва да подхранваме, хем те след това трябва нас да ни подхранват да продължим напред.
⁃ Кажи ми още две качества, за да бъде човек успешен и щастлив.
⁃ Едното е да имаш осъзнаването на това, което имаш, преди да си го загубил. Това е някаква форма на самооценка, на самоанализ, на самоизпитване, някакво вглеждане в себе си и разговор със себе си. Човек колкото и да е забързан, колкото и да е екстровертен и колкото и да се конкурира със съседа - за това каква му е заплатата му, какво си е купил, в кое частно училище ходи неговото дете, в един момент трябва да загасиш лампата, да си насаме със себе си и да си зададеш някакви въпроси към себе си. Ако не можеш да водиш разговор със себе си, няма как да бъдеш щастлив. Не знам дали това е качество или умение, учи ли се, или се възпитава. Човек като има тази основа, може да развие и други умения - спокойствие, умение да се справяш с трудни ситуации, да ставаш, когато паднеш, и да продължиш напред. Всичко стъпва на тази база, на този анализ на собственото състояние.
⁃ Разговорът тръгна малко във философска насока. Ти си изключително силен математик. Защо в математиката, в една точна наука има магически числа, числа, които са свързани с божествената хармония. Например числото Фи, това е златното сечение и то е свързано с божествената пропорция за красота. Това е ирационално число, но в него има толкова много философия. Ти имаш ли обяснение за тази божественост или за критериите за божественост в една много точна наука?
⁃ Математиката няма претенции, че може да обясни целия свят. Грешно е да вярваме, че един математик има всички отговори за света. Общо взето колкото повече навлизаш в математиката, пред очите ти излизат такива концепции като числото Фи и златното сечение. Колкото повече навлизаш в абстракциите, толкова повече има неща, които не си очаквал да видиш. Ти разбираш, че реалността и Вселената имат много повече тайни, отколкото тези, които се разкриват пред очите ти. И в този смисъл математиката не ти разкрива цялата Вселена пред очите. Тя по-скоро ти дава някаква форма на нещо да се захванеш, на нещо да стъпиш, в момента в който разбираш, че Вселената е необятна. И в този смисъл един добър математик много повече от един човек, който почти нищо не разбира от математика, би бил склонен да приеме концепции като Бог, като еволюция, като начало и край на Вселената, като безкрайността, като цялото и нищото, като нулата. По-скоро няма конфликт между това човек да е математически настроен и да търси отговори на въпроси, на които сам знае, че няма да ги намери, но въпреки това да търси някаква вяра някъде. Аз съм сигурен, че голяма част от математиците са или религиозни хора, или по някакъв начин се оповават на някаква друга форма на вяра в нещата, които не могат да си обяснят.
⁃ Аз не мисля, че религията означава вяра. Религията вкарва човек в някакви рамки, религията иска послушни хора. Вярата - напротив - освобождава човек, кара го да се свърже с неговото висше Аз, с Бог, и да няма рамки и граници в мечтите си. Вярата прави хората свободни! Може да не си религиозен, но да си вярващ.
⁃ Мисля, че математиката по някакъв начин насърчава хората да търсят вяра за неща, които не могат да си обяснят или не могат да намерят научен математически отговор.
⁃ Аз много късно открих за себе си физиката и математиката. Като студентка открих златната спирала в златния правоъгълник. Ако махнеш златния правоъгълник и оставиш само златната спирала, виждаш, че тя е безкрайна. Аз така си представям развитието на Вселената- като една безкрайна златна спирала. И така благодарение на математиката аз успях за себе си да създам образ в моята представа как изглежда Вселената, избухването на Големия взрив…
⁃ Човек търси някакви модели, с които да опише света, да опише Вселената. Обикновено Вселената му се опъва, не му позволява, но човек е упорит и казва: Това явление ще го опиша по този начин. Или ще си представя молекулата по този начин. Или атомът като нещо, около което се въртят електрони. И човек почва да си върти в главата някакви модели, някакви представи. Но трябва да признаем, че това което ние си представяме, и това, което виждаме от света, в същност много често няма нищо общо с това, което е реалността. Начина, по който я възприемаме. Това важи и за икономиката. И това което виждаме на повърхността - движение на цените, на разни стоки, на активи, на имоти, всъщност може би това е само върха на айсберга. Под него, отдолу, се случват много неща, които ние не виждаме. И понякога просто трябва да останем малко по-смирени, пасивни дори, защото се оказва, че се опитваме да си обясним неща, които или не можем, или още ни е рано да си обясним. Но да, ние имаме този стремеж да слагаме нещата в някакви модели, да слагаме рамки на това, което виждаме, което мислим. Това понякога помага да мислим по-абстрактно, но специално в икономиката това доста често ни пречи. И не просто пречи, но създава опасности, защото човек, като си помисли, че разбира как работи икономиката, и започва да прави някакви щуротии, особено ако е политик и резултатите обикновено са плачевни. Така е - понякога да не направиш глупост, е достатъчно добро.
⁃ Благодаря ти! Аз мисля, че това изречение е прекрасен финал за нашия разговор.( Смеем се! )
Автор: Валентина Стоева
BryanChoxy
11.01.2025 • 07:38 ч.Be adjacent to us at the present time at 1xBet benefit of the fundamental online cricket betting savoir faire! We tender the outdo and most tempting cricket odds in support of massive winnings. Don’t miss elsewhere on the fate to prevail in obese with 1xBet! Skim through our thorough cricket betting lines and fancy a incomparable and exciting participation like no other. [url=https://refpa7921972.top/L?tag=s_3464116m_355c_2422859&site=3464116&ad=355&r=en/line/cricket]1xbet[/url]