Плевен: Само 10 на сто от домашните кучета имат задължителен чип

Напоследък покрай всичките други беди, които се струпаха на бедната ни държава, се заговори и за още един проблем –домашните кучета трябвало задължително да се чипират. Това имплантирано електронно лещено зърно щяло да реши кучешкия проблем на държавата, а в частност и на общините, и на градовете. С това щели да потекат данъци в държавата, щели да намалеят и кражбите на кучета. Как не сме се сетили досега? Сетили сме се, твърди д-р Ангел Ангелов, който в Плевен има клиника за лекуване на дребни домашни животни, а е и зам.-председател на Българския ветеринарен съюз. Задължението за чипиране на кучетата не е ново, а е удобно забравено вече четири години изискване. Още през 2008 година, твърди той, излезе една общинска наредба, според която след поставянето на първата ваксина за бяс на малко куче то подлежи на чипиране. За котките също имаше такова изискване, но за него първо се определи някакъв по-дълъг гратисен период, после се забрави и на дневен ред остана само чипирането на кучетата. След като това стане от лицензиран ветеринарен лекар, кучето трябва да се регистрира в общината, в службата „Местни данъци и такси”. Това се прави преди всичко за да може да се събере съответният данък ”Куче” от общината, който е различен всяка година, но горе-долу варира все около 40 лв. В същата наредба е упоменато, че за ловните кучета, специалните - към МВР и водачите на инвалиди, такъв данък не се заплаща. Сега, в тези бедни времена, наистина излиза от забравата тази наредба, защото някой се сети, че изпълнението й ще донесе на първо време... пари. Очаква се, че след като офанзивата е подновена, инспекторатът ще се активизира и ще притисне собствениците на кучета, които трябва да си платят първо за чипирането, а после и данъка. Проблемът е особено крещящ в София, с хилядите домашни любимци. Но както се казва в една реклама – първо в София, а след това и в други градове. Но едно е да искаш да изпълниш тази наредба, друга е реалността. Защото ветеринарите не могат насила да накарат хората да чипират кучетата си, преди всичко защото това е свързано с финансиране. И това е основната причина, заради която за изминалите четири години в София, пък и в Плевен досега, да има не повече от 10 на сто чипирани домашни любимци, т. е. едно на десет кучета. Ако инспекторите започнат много яко да притискат собствениците, поне половината от тях ще натирят любимците си на улицата заради безпаричие и с това ще увеличат и без това огромната армия на бездомните псета. В цялата ситуация обаче има и още един, с години нерешен или половинчато решен проблем. Според д-р Ангелов община Плевен няма синхронни действия с Областната дирекция за безопасност на храните, където има отдел и за хуманно отношение към животните, и с ветеринарите. Иначе как може да се обясни фактът, че кучетата са регистрирани в общината, без да им е поставен такъв чип. А след като кучето има чип и уникален номер, то се качва в един общ информационен масив, влиза в единната здравно-информационна система. Обаче общината си гледа най-важното за нея – да си събере данъците. Нещо повече, каза д-р Ангелов. След като собствениците си платят данъка, от общината им дават по един медальон за кучето, с номер. И хората си мислят, че с това работата е вече свършена. Но не е така. Този номер е само за пред общината, но не означава, че кучето е регистрирано съгласно Закона за здравно-ветеринарната дейност. Ние, ветеринарите, които имаме право да поставяме чипове, сме пуснали сигнали по този проблем и предлагаме да се направи една тристранна среща между нас, представители на дирекцията за безопасност на храните и специалисти от общината и да се уточним как да действаме от тук нататък, като спазваме стриктно закона. Явно е, че кашата на тема „Чипиране” е повсеместна и не е само в нашия град. Защото имам сведения, че такива срещи, за които ние ще настояваме, са вече факт в градове като Варна, Русе, Бургас и там проблемът се решава вече, не аматьорски и с надлъгвания. Водещ в инициативата за реализиране на такава среща най отива да е административен орган – от общината или от дирекцията, а не да сме ние, лекарите. Защото веднага ще ни обвинят за кой ли път в комерсиализъм. А ние наистина получаваме някакви пари от тази дейност. Искаме да избегнем този момент.   Какво представлява чипът и страдат ли животните при поставянето му? Според ветеринарите от трите клиники в Плевен за дребни домашни животни, които са лицензирани и имат право да слагат чипове, чипът е колкото оризово или лещено зърно и се поставя безболезнено с подкожна инжекция във врата на животното. Уникалният номер, който е кодиран в импланта, се чете със специален електронен четец, какъвто трябва да има всеки лицензиран ветеринарен лекар. В този номер се съдържа всичко, включително и името на стопанина, а това освен всичко друго помага, ако не да се спре, то поне да се намали кражбата на скъпи породисти животни, защото така или иначе това куче, когато и да е, трябва да мине през ветеринар и той ще прочете всичко за него. Според д-р Ангелов и досега има някаква информационна система в Дирекцията за безопасност на храните – Плевен в раздел „Кучета”, но тя била непълна. Цената на чипа и манипулацията за неговото поставяне е общо около 30 лв. И точно тук възниква още един проблем. А той е - какво ще стане с кучетата по селата? Кой стопанин там е готов да даде една трета от пенсията си за чип на кучето си? Ако трябва да бъдем реалисти – почти никой. А законът е и за селата. Тогава? По селата, каза д-р Ангелов, хората нямат пари за обикновена профилактика на кучетата си, за обезпаразитяване, та едва ли ще извадят пари за чипове. Ако все пак бъдат притиснати от кмета, те ще изхвърлят кучетата си, а понеже на кметовете никак не им се иска да се запълни селото с безстопанствени псета, въпросът стои отворен. Ако тръгне процедурата по чипиране на градските кучета, може би след време ще започнат постепенно да се решават проблемите и със селските. Кой знае?

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати