След 477 дни в плен: Да надникнеш в ада

За БРЯГНЮЗ от Тел Авив

Феня Декало – кореспондент на БНР

Както вече съобщихме, в списъците за предстоящата размяна заложници, бе и Наама Леви – израелското момиче, чийто баща е с русенски корени, който не преставаше да я търси. Дори когато видяха името й в обявения от похитителите списък, родителите й не искаха да повярват, докато не я видят жива и здрава.

За щастие, след 477 дни в плен отвлечените на 7.10.2023 г. израелски наблюдателки на граничната ограда бяха разменени и се завърнаха в Израел. отвлечените на 7.10.2023 г. Сред ктях бяха и две момичета с „българска връзка“. Това са пловдивчанката (по дядо) Даниела Гилбоа, която по време на отвличането получи своя български паспорт, със съдействието на посолството в Тел Авив, и Наама Леви, чиито приемен баща е от русенско семейство. Двете млади жени са били в наблюдателния пункт край кибуца Нахал няколко дни преди погрома. Преди това са завършили само курс по специалността. В Израел Даниела и Наама бяха посрещнати от ликуващи хора, приветстващи тяхното освобождаване, и от мълчалива група протестиращи, които държаха в ръцете си плакати и снимки на стотици хора, които никога няма да се завърнат. Това са убитите от осъдените затворници, срещу които момичетата са разменени.

„Кажете ми, живи ли сме?“

били първите думи на Наама, която довеждат при останалите четири отвлечени наблюдателки едва 50 дни след погрома. Дотогава те не са знаели дали тя е убита или е успяла по някакъв начин да се изплъзне и да избяга от похитителите. Оказва се, че е била оставена отделно от другите, в ниша в тунелите. Не знае колко време е престояла в тази дупка, защото не е имало никаква светлина, освен светлината от фенерчето на телефона, с който пазачите й носели храна и вода. Обикновено ѝ давали по един картоф или половин малка питка и чаша вода. В началото я измъчвалижестоко. Губела съзнание от болки. След това я оставяли

в нишата на тунела, вързана с къса верига за стената като животно.

Можела само да легне, да седне или да се изправи на колене. В деня на освобождението на Наама, израелската армия съобщи, че е ликвидиран похитителят й насилник. Когато я завели при другите момичета, те се погрижили за нея с подръчни средства, защото не им предоставили медикаменти и бинтове.

По време на пленничеството си в Газа петте наблюдателки - АниелаГилбоа,Лири Албаг, Агам Бергер, Наама Леви и Карина Араев, са били държани ту в цивилни апартаменти, ту в глухи тунели под земята, при изключително лоши санитарни условия, като през повечето време не можели дори да се измият. През цялото време били

с пижамите, с които са били отвлечени - мръсни и непрани, те постепенно се скъсали.

Било е доста студено и влажно, незнайно колко дълбоко под земята. В кратките интервали, когато ги местили в жилищни сгради, те трябвало да готвят и чистят за своите пазачи, да поддържат тоалетни, (вероятно на някакво училище или болница. Затова те смятат, че похитилите им са работилиточно в такива места – б.а.). Въпреки, че готвели храна за големи фамилии, самите те получавали няколко залъка. Понякога дори им давали да бавят децата на похитителите.

Когато са работели в нечии апартаменти, заложничките понякога успявали да настроят наличните там радиоапарати на вълните на израелското радио. Жадно слушали новините. Една от тях - Лири Албаг , по случайност, точно на рождения си ден, попаднала на такъв радиоапарат и чула гласовете на родителите си, които й пожелавали здраве и да се завърне, уверявайки я, че не са я забравили и се борят за освобождаването й. Това дало нови сили и надежда на всички отвлечени момичета (при пленяването си те са били между 17 и 19-годишни – б.а.).

Казват, че не са се чувствали като военнопленници, защото първо не е имало война, когато са попаднали в тунелите, и второ - Червеният кръст не е изпратил свои служители да проверят условията, при които живеят и как ги третират похитителите им, според международните правила на военнопленничеството. В същото време чули по радиото, че служители на международната организация се поразходили в Израел да проверят реда в затворите там. От „Ал Джазира“ - медията, която слушали похитителите им, те научили за разменната акция, извършена през ноември 2023 г.

В първите дни след отвличането, когато Наама още не е била с тях, възрастен мъж се грижел за храната и хигиената на момичетата. Знаел иврит и им бил посредник с терористите. При всяко преместване (а това ставало често) похитителите ги карали да нахлузят традиционни арабски дрехи и забулени да излизат навън. За тази година и половина отвлечените успели да научат малко арабски, колкото да водят диалог на битови теми и пасивно да слушат „Ал Джазира“, където се съобщавало за боевете в Газа. Така получавали обща представа какво се случва в сектора. Въпреки, че никой не ги предупредил, някак

почувствали, че предстои размяна: позволили им да се къпят и започнали да им дават малко повече храна.

Една от отвлечените - Агам Бергер, не била включена в групата за освобождаване. Две от заложничките предложили тя да тръгне, а те даостанат или просто да останат и те с нея, но не им разрешили. Издевателствата към пленничките продължили до самото им освобождаване: облекли ги във военни униформи и им заповядали да се качат на сцена, пред многохилядна тъпа, и да благодарят на арабски за уж доброто отношение към тях. А на пано зад тях написали на арабски и на иврит хули към израелската армия. “Ние сме по-силни от това", повтаряли си отвлечените, за да издържат на гаврите.

В хеликоптера, който ги отвел в израелската болница „Белинсон, където ще ги изследват и ще ги захранят, момичетата даже намерили сили да се шегуват с посрещачите си, имитирайки похитителите: „Говорете ни на арабски, че не разбираме иврит“.

Няколко думи за

цената на свободата на четирите израелски момичета

Те са били разменени за около 150 затворници с по няколко смъртни присъди за тероризъм. Смята се, че веднага след излизане на свобода, те ще започнат отново да подготвят атентати. Затова повечето са изселени зад граница. Не е изключено да отидат в Турция, а от там в Европа. За тях „неверници“ са не само евреите, но и християни. Например Исмаил Рдайда се е вмъкнал през 2001 г. в гръцки православен манастир в Йерусалим и е убил монах. Хванали са го, докато е подготвял атентат в най-големия университет в страната, където има студенти от всички религии. Сред освободените са организаторите на взривените градски автобуси в Йерусалим, Тел Авив, Хайфа и др. с убити общо над 200 пътници. Други са осъществили терористични актове в сладкарници, ресторанти, супермаркети или просто по площадите, на автобусни и ЖП спирки. Сред най-тъжните и запомнящите се е атентатът през 2000-та година в дискотека „Делфинариум“, където деца, наскоро пристигнали от страните на бившия Съветски съюз, са празнували 1-ви юни и завършването на училище. 21 от тях са били убити, а 120 ранени и останали инвалиди за цял живот. Организаторът на атентата вече е на свобода...