0
България във Втората световна война
През есента на 1944 г. Българската армия се включва във войната срещу нацистка Германия на страната на Антихитлеристката коалиция. Над 450 хиляди български войници участват в бойните действия в Югославия, Унгария и Австрия. Близо 32 хиляди са убити, ранени или изчезнали безследно. Днес малцина от тях са сред нас, но споменът за подвига им остава.
9 май — ден с две лица. За едни той е Ден на Европа и началото на обединението на Стария континент. За други — Ден на победата над фашизма, денят, в който преди 79 години Втората световна война приключва с разгрома на нацистка Германия. Днес, когато геополитическото напрежение отново поставя под въпрос мира в Европа, гласовете на онези, които пазят жив спомена за жертвите на войната, звучат особено важно. В Русе тази мисия от години изпълнява Вили Икономов — председател на Съюза на ветераните от войните. Известен като педагог, музикант и ръководител на млади таланти, Икономов съчетава сценичната си кариера с отговорността да съхранява паметта за героите, воювали за свободата на България и Европа.
Кой е Вили Икономов?
Той завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София в класа на проф. Добри Палиев. От 1970 г. е водач на групата ударни инструменти в Русенската филхармония, а от 1984 г. преподава в НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ — Русе. Ръководи вокални студиа, сред които „Северно сияние“ и „Компас“, и е директор на международния конкурс за млади поп изпълнители „Северно сияние“. Носител е на редица национални и международни отличия, сред които плакет „Русе“, награда на Министерството на културата и специална награда за мир от Световната асоциация на фестивалите и артистите (WAFA). По-малко известно е, че Икономов е потомък на воин от Втората световна война и сам е започнал кариерата си в оркестъра на Русенския гарнизон. Именно тази лична връзка го отвежда до Съюза на ветераните от войните, чийто председател е днес.
С него разговаряме в навечерието на 9 май — за спомена, за забравата и за отговорността да предадеш истината нататък.
***
- Г-н Икономов, как ще отбележите 9 май тази година?
Както винаги, ще поднесем цветя на паметниците на Альоша и на загиналите войници от войните. Това е наш дълг — да сведем глава пред паметта на онези, които са дали живота си за победата над фашизма и за свободата на Европа.
- Лично за вас — какво означава този ден?
За мен това е преди всичко Ден на победата. Нашите бащи и братя са оставили костите си на фронтовете — на Драва и на други ключови места в хода на войната. Над 25 милиона са жертвите в тази война и Европа трябва да помни, че този ден бележи края на хитлеризма и нацизма. Ние, българите, също сме дали своя принос и наши войници са загинали далеч от родината. Това не бива да се забравя.
- Каква е днес мисията на русенския Съюз на ветераните?
В Русе тази организация има дълга история. Дълги години тя бе ръководена от Василка Илиева — фронтовачка, жена с изключително чувство за дълг. След нейната кончина, аз поех щафетата, защото вярвам, че трябва да се съхрани това дело. Днес реалността е такава — от нашите ветерани е останал само един жив член, на 98 години. Всички останали си отидоха на достойна възраст. Сега организацията наброява 28 души — приемаме потомци, деца и внуци на ветераните, защото искаме да запазим организацията жива. Обмисляме дори промяна на името, за да отразява тази нова роля — пазители на паметта.
- Какво Ви свързва лично с тази кауза?
В началото на кариерата си бях музикант във Военния духов оркестър в Русе. Цял живот съм бил свързан с военните среди. По-късно станах офицер от запаса и дълго време оглавявах военно дружество в Русе. А и съм потомък на баща си, който е носител на орден от Втората световна война. Тази закалка и уважението към стореното от предците ми е част от мен.
- - Днес какви са предизвикателствата пред ветераните?
Най-големият проблем е възрастта. Ветераните остаряват, стават трудноподвижни, а с това намалява и възможността за участие в обществения живот. Преди организирахме срещи по училища, беседи — сега това става все по-трудно. Но все пак опитваме да поддържаме връзка с младите хора.
- - Смятате ли, че младите българи знаят достатъчно за приноса на България във Втората световна война?
Правим всичко възможно да им разкажем. Организираме срещи, лекции, говорим за жертвите и приноса на българските войници. Но с отпадането на задължителната военна служба интересът на младите към тези теми сякаш намаля. Нужно е образование, нужно е да се припомня и да се разказва.
- - Има ли инициативи в Русе за съхраняване на тази памет?
В съюза правим ежеседмични лекции на различни теми, участваме в чествания, полагаме цветя на паметници, почитаме загиналите. Това са нашите малки, но постоянни усилия да поддържаме жив спомена.
- - В днешната напрегната обстановка, особено след войната в Украйна, как според вас трябва да се говори за Втората световна война, без да се политизира паметта?
Трябва да се говори истината — това беше война срещу хитлеризма и нацизма, война за освобождението на Европа от това зло. Хората трябва да помнят тази заплаха и никога да не позволят връщането на такива идеологии. Категорично осъждаме днешната война в Украйна. Мирът е ценност, която трябва да пазим.
- - Какво бихте казали на младите българи днес, на 9 май?
Да помнят цената на свободата. Тя не е даденост — за нея са дадени много животи. Младите хора трябва да бъдат образовани, да знаят историята и най-важното — да не допуснат никога отново войната да се върне в нашия дом.
- - Какво ви мотивира лично да продължавате тази работа?
Искам да съхраня делото на Василка Илиева и на всички ветерани, които отдадоха живота си и труда си за България. Това е моята мисия днес.
- - И накрая — какво ще пожелаете на гражданите на Русе?
Пожелавам им здраве от сърце. И апелирам: нека всички заедно се присъединим към борбата за мир, за да не допускаме никога повече войната да надвисне над нашите деца и внуци.
***
Девети май е ден на победа, но и на предупреждение — че мирът е крехък и свободата има своята цена. Думите на Вили Икономов звучат особено актуално днес, когато отново чуваме ехото на войната в Европа. Да помним. Да предаваме нататък. И най-вече — да не допускаме историята да се повтори.
.jpg)
Напиши коментар